Попниколовата
къща е една от най-характерните в град Елена. Строена е през първата
половина на ХІХ век - между 1810 -1820 година. В първите години
след Освобождението в нея е била настанена градската техническа
служба , затова е наричана още “Старото инженерство”.
Сградата е построена с лице към двете улици - “Кършовска” и “Стефан
Йовчев” в ъгъла на доста голям парцел. Към улиците тя е триетажна
- приземие и два етажа , а към двора -двуетажна с две стъпала
над нивото на двора . В приземието е имало два дюкяна с входна
ниша за влизане в мазето зад тях и още едно мазе с пряк вход от
улицата. Стените на приземието са изградени от каменна зидария
,неизмазана, с изключение на тази на ъгловия дюкян, които са талпени.
Големите отвори на дюкяните са затворени с дървени кепенци. Входната
ниша към мазето е затворена с двукрила врата. Стените им са талпени
измазани откъм двора от двете страни ,а към улицата само отвътре.
Прозорците са малки ,с двукрили капаци които се отварят навън.
Особенно интересна е фасадата откъм улицата. Незавасимо от голямата
височина на къщата е подчертано разделянето на трите етажа посредством
издаването на всеки един от тях над долния. Тъмните линии на хвърляната
сянка с реда от профилирани конзоли ясно разграничават трите пояса.
В средата на горният етаж излиза еркерът , акцентирайки симетричното
решение . Особенна топлота придава на тази фасда тъмният цвят
на дървото , от което е изцяло изградена. Лицето към двора е открито
,носещо жизнерадост и гостоприемство . В горния етаж се намира
голям чардак с кокетно повдигната софа в югоизточният ъгъл.
След пълната й реставрация Попниколовата къща е предоставена на
СУ “св.Климент Охридски” и се използва от Геолого-Географският
факултет като научна и учебна база а в приземният етаж е разположен
Музеят по Палеонтология.
|
